Преглед на проучванията на Монтесори образованието – учебна програма, базирана на факти

"Учените установиха, че методът на преподаване, който се фокусира по-скоро върху личностното развитие, отколкото върху изпитите, възпитава по-зрели и по-креативни деца с по-добре развити социални умения.
Според американските психолози децата в Монтесори училищата се справят много по-добре от връстниците си, които са обучавани по традиционния начин, в редица направления.
Монтесори учениците на пет годишна възраст са по-добре подготвени по четене и математика, а дванадесет годишните пишат „значително по-креативни“ есета, като използват изречения с по-сложни конструкции.
Едни от най-големите различия се наблюдават в сферата на социалните умения и поведението.
Монтесори учениците демонстрират по-силно развито чувство за „справедливост и честност“, общуват по един „емоционално по-позитивен“ начин и е по-малко вероятно да участват в „груба игра“ по време на междучасията." в. „Гардиън“, 29.09.2016 г.

Американско Монтесори дружество (АМД), American Montessori Society
Бяла книга на комисията по проучванията, American Montessori Society, Research Committee White Paper
Д-р Анджела К. Мъри, координатор на изследователската дейност към АМД

Една от целите на АМД е да разпространява проучвания, свързани с Монтесори образованието. Комисията по изследванията към АМД публикува настоящата бяла книга с цел да обобщи съществуващата литература за ефективността на образованието по метода Монтесори. Законодателите, училищните ръководства и дори потенциалните родители обикновено най-много се интересуват от изследванията на ефективността на Монтесори образованието. Тъй като Монтесори образованието се фокусира върху обучението на детето като цяло, проучванията на резултатите от такова образование не трябва да се ограничават само до академичните резултати или дори, още по-малко, до резултатите от стандартизирани тестове. Хората в САЩ изглежда възприемат стандартизираното оценяване като единствен индикатор за образователен успех, затова проучванията на метода Монтесори трябва да включват, но не и да се ограничават само до тези определения за успех. Проучванията на метода Монтесори в исторически план не са много, но броят на изследванията расте през последните години. Много от по-съвременните статии, които се разглеждат в настоящия документ, представят както академичните, така и социално-емоционалните постижения на образованието по метода Монтесори.

Едно от най-големите предизвикателства пред провеждането на проучвания, свързани с Монтесори образованието, е голямото многообразие между различните Монтесори училища и преподаватели, дори и в случаите, когато те са обучени и сертифицирани от водещи Монтесори организации като АМД или Международната асоциация „Монтесори“ (AMI) (Lillard, A., 2005). Друго предизвикателство е как и дали се взема предвид отражението на избора, който родителите правят, върху образователните резултати. Тъй като е трудно децата да бъдат включени в определен вид образование на случаен принцип, често е невъзможно да се съставят контролни групи, които да отразяват въздействието върху резултатите на факта, че има родители, които целенасочено търсят Монтесори образование за децата си в сравнение с такива родители, които не го правят. Може да се окаже особено трудно да се определи подходяща „контролна група“ именно заради объркващия елемент, свързан с избора, който родителите правят в полза на Монтесори образованието. Качеството на проведените проучвания варира в зависимост от степента, в която тези спорни моменти са адресирани. Повечето проучвания, разгледани тук, се характеризират с най-добър дизайн и изключителна значимост що се отнася до доказателствата за ефекта от Монтесори образованието.

Ранните проучвания на резултатите от Монтесори образованието
                
Първоначално изследванията на Монтесори метода в САЩ се фокусират върху предучилищния етап на образование, като се обръща особено внимание на Head Start програмите (б.пр. – правителствени програми за включване, насърчаване и подпомагане на деца от социално слаби семейства). В края на 60те и началото на 70те години на миналия век редица изследвания включват метода Монтесори като една от програмите, в които деца от предучилищна възраст се разпределят на случаен принцип с цел да се оцени ефективността на различните програми за ученици от семейства с ниски доходи (DiLorenzo, Salter & Brady, 1969; Karnes, Shwedel, & Williams, 1983; Kohlberg, 1968). Въпреки че според направените изследвания Монтесори програмите демонстрират превъзходство по някои критерии, те са от спорно значение за оценяване на Монтесори образованието, тъй като използването на метода е незначително или не е добре упоменато (Lillard, A. & Else-Quest, 2006). Освен това, повечето изследвания включват програми с продължителност от едва няколко месеца и/или много кратко ежедневно излагане на метода Монтесори, а много изследвания съдържат доста малки по размер извадки (Чатин-МакНикълс, 1998).

В едно по-мащабно изследване от това време се проследява развитието в прогимназиалния и гимназиалния етап на група ученици по програмата Head Start, които са изкарали поне една година в различни програми за деца под 5 годишна възраст в края на 60те години на миналия век (Miller, Dyer, Stevenson & White, 1975; Miller & Bizzell, 1983; Miller & Bizzell, 1984). Изследването е с изцяло експериментален дизайн като учениците са разпределени на случаен принцип в четири различни програми с една контролна група. В изследването, което обхваща над 200 ученика, са включени две Монтесори класни стаи. Според резултатите, които са публикувани в редица статии, не се откриват разлики в постиженията на различните класни стаи или в коефициента на интелигентност на Монтесори учениците в края на програмата, но Монтесори учениците показват най-добри резултати по математика, а също така и по отношение на коефициента на интелигентност в края на втори клас – тенденция, която се запазва и в прогимназиален етап. По-доброто представяне на Монтесори учениците се дължи до голяма степен на силните резултати на момчетата. Авторите на изследването стигат до заключението, че „Най-логичното обяснение за постигнатите резултати от програмата изглежда се дължи на факта, че някои аспекти на Монтесори практиката са имали доста благоприятен ефект върху тези момчета в неравностойно положение“ (Miller & Bizzell, 1983, p. 739). В статия, публикувана по-късно, стабилните тенденции се запазват като Монтесори възпитаниците от мъжки пол показват най-високи академични резултати и най-висок коефициент на интелигентност от всички групи. Авторите изказват хипотезата, че момчетата се облагодетелстват в по-голяма степен от момичетата от „кинестетичните методи на обучение и/или по-продължителната работа с материалите“ в Монтесори програмата (Miller & Bizzell, 1984, p. 1586). Те предполагат, че това се дължи на факта, че момичетата може да са били по-готови да възприемат чрез наблюдение и устна реч, защото те съзряват по-бързо в предучилищна възраст (Miller & Bizzell, 1984).

Джон Чатин-Макникълс (1981 г.) обобщава проучванията на ефекта от училищните Монтесори практики през 70те години на миналия век в Journal Young Children. На база на изследванията, споменати по-горе, а също така и на други проучвания, той стига до заключението, че „Монтесори обучението в предучилищна възраст за период от около една година има положителен краткосрочен ефект върху общата интелигентност, измерена с тестове, които са в голяма степен базирани на вербално представяне.“ (Chattin-McNichols, 1981, p. 54). Освен това той намира доказателства, че Монтесори образованието има положителен ефект върху визуално-моторната координация и повишава способността на децата да задържат вниманието си за по-дълъг период от време върху задачи, свързани с училище. Що се отнася до обобщаване на откритията за Монтесори образованието и креативността според изследванията, които Чатин-Макникълс (1981 г.) разглежда, данните са противоречиви. Монтесори децата се представят по-лошо от другите ученици по рисуване на база оригиналност, изработка, пъргавина и съобразяване със заглавието, но са по-добри от контролните групи и другите програми по отношение на разнообразието на това, което са направили.

През годините редица непубликувани дисертации изследват резултатите на Монтесори учениците, но при повечето от тези дисертации липсват достатъчно контроли за влиянието на избора на родителите и/или има недостатъчно групи за сравнение. Много от тези дисертация могат да бъдат намерени на сайта на АМД.

Съвременни проучвания на резултатите от Монтесори образованието

През периода от края на 70те до 90те години на миналия век на практика почти липсват по-значими изследвания на резултатите от Монтесори образованието. През последните години обаче се забелязва раздвижване по отношение на проучванията на резултатите от Монтесори образованието в утвърдените академични издания. Монтесори образованието е включено в списъка на почти тридесет програми за цялостна реформа в училищата, които са оценени в мета-анализ, направен от Борман (2003 г.) и публикуван в Прегледа на проучвания в сферата на образованието (Review of Educational Research). Въпреки че са включени само две изследвания на метода Монтесори, анализираните Монтесори програми показват едни от най-добрите постижения от всички оценявани програми (Борман, 2003).

По-разнородни резултати са изнесени в изследване от 2005 г. публикувано в списание за проучване на детското образование (Journal of Research in Childhood Education), в което се споменава, че Монтесори учениците не се представят по-добре от учениците от други училища в голям жилищен район в западен Ню Йорк (Lopata, Wallace, & Finn, 2005). Това изследване се опитва да включи контроли за избора на родителите като сравнява Монтесори училището с две други предпочитани от родителите училища със сходни критерии за прием и едно училище с лоша репутация. Освен това училищата са сходни по пол, етнически състав и социално-икономически положение на учениците, а също така и демографските характеристики на отделните деца са включени като коварианти. Според тези резултатите Монтесори учениците в четвърти клас демонстрират по-добри постижения по математика, но учениците от осми клас в Монтесори училището имат по-посредствени успехи по език в сравнение с другите училища (Lopata, Wallace, & Finn, 2005).  

Две статии, публикувани неотдавна, изследват разликите между традиционните основни училища  и тези, работещи по метода Монтесори, по отношение на мотивацията, качеството на преживяванията, използването на времето и как се възприемат училището, учителите и приятелите. (Rathunde & Csikszentmihalyi, 2005a, Rathunde & Csikszentmihalyi, 2005b). Статиите са публикувани в American Journal of Education и в The Elementary School Journal и представят резултатите от изследвания, включващи 290 ученика от Монтесори и традиционни основни училища със сходни демографски показатели. В изследванията са използвани въпросници и метода за изследване на опита (МИО). Монтесори учениците възприемат по-позитивно училищната среда и учителите и по-често гледат на съучениците си като на приятели.  Те също така демонстрират по-силни чувства, по-голяма сила (чувстват се по-енергични),  имат по-силна вътрешна мотивация, по-продължителни преживявания в спокойно състояние и по-голям цялостен интерес (комбинация от висока вътрешна мотивация и голяма значимост или важност).  За разлика от Монтесори учениците, които прекарват повече време в училище като работят по поставени задачи, грижат се за средата, работят в група или по индивидуални проекти, свързани с училището, учениците в традиционните училища през по-голямата част от времето в училище са заети със социални дейности или отдих и са поставени в дидактична образователна среда (слушат лекции, водят записки, гледат учебни видео записи (Rathunde & Csikszentmihalyi, 2005a, Rathunde & Csikszentmihalyi, 2005b).

Може би  най-влиятелното изследване до сега е публикувано през 2006 г. в journal Science (Lillard, A. & Else- Quest). Изследването оценява въздействието на Монтесори образованието върху социалните и академични постижения на децата в края на двете най-широко разпространени възрастови групи - 3-6 години и 6-12 години. Включените експериментални и контролни групи са сформирани на база ученици, избрани на лотариен принцип да посещават общинско Монтесори училище в Милуоки, Уисконсин.  Училището функционира от девет години, обслужва предимно деца в неравностойно положение и е признато от AMI. Според резултатите децата, които посещават Монтесори училището, имат много по-високи постижения. Монтесори децата от по-малката възрастова група показват по-добри резултати на стандартизираните тестове по четене и математика, участват в по-позитивна комуникация на детската площадката и демонстрират по-добри социални умения и са по-адаптивни. Те също така показват повече загриженост за това дали има честност и справедливост. Монтесори учениците от по-голямата възрастова група пишат по-креативни есета с по-сложни изречения, избират по-положителни отговори на социални дилеми и казват, че усещат по-силно чувството за общност в училище (Lillard, A. & Else-Quest, 2006).  Анджелин Лилард в момента повтаря това изследване в Хартфорд, Кънектикът с финансовата подкрепа на Brady Education Foundation (http://www.bradyeducationfoundation.org/, n.d.).

Дорман и колектив (2007) изследват дългосрочното влияние на две общински начални програми по метода Монтесори в общински училища в Милуоки в статия, публикувана в списание за проучване на детското образование Journal of Research in Childhood Education. Изследването обхваща голям брой участници (201) и контролна група, сходна по отношение на пол, раса/етническа принадлежност, социално-икономическо положение и учене в гимназия. В изследването се използва модела на структурното уравнение (structural equation modeling) и се стига до заключението, че учениците, които са посещавали Монтесори училища от около три години до единадесет годишна възраст показват значително по-добри резултати от контролната група по математика/наука на стандартизираните тестове в гимназията, като по английски/социални науки няма разлика в показаните резултати и оценки (Dohrmann, 2003). Това изследване за съжаление не успява да вземе под внимание влиянието на родителите, но размерът му и внимателния подбор го нареждат сред значимите приноси в проучването на Монтесори образованието.

В списание Учене и индивидуални различия Learning and Individual Differences е публикувана статия, в която се разглежда креативността на 211 деца, записани в от първи до пети клас в едно училище в Париж (Besançon, M., & Lubart,2008). Креативността се оценява от жури от петима съдии, които работят в тази сфера и оценяват креативността на рисунки или разкази. Учениците, които са били част от Монтесори програма се представят по-добре от връстниците си, обучавани в училища  по метода на Френе или със средствата на традиционната педагогика. Това се отнася за всички деца, независимо от началното ниво на креативните им способности, и за интегративни задания (рисуване и разказ) и задачи, провокиращи различно мислене (необичайна употреба на картонена кутия, подобрение на играчка и паралелни линии) (Besançon, M., & Lubart,2008).

Подкрепата за бъдещи по-прецизни и всеобхватни проучвания, които да изследват различни аспекти на ефекта от Монтесори образованието набира скорост. В ерата на образователната реформа, базирана на доказателства и факти, подобни проучвания са от огромно значение, за да може Монтесори образованието да продължи своята мисия да предоставя оптимална среда за растеж и развитие на децата от цялата страна и по целия свят.  

Изследвания доказват ползите от Монтесори образованието

в. „Гардиън“, 29.09.2016 г.

Учените установиха, че методът на преподаване, който се фокусира по-скоро върху личностното развитие, отколкото върху изпитите, възпитава по-зрели и по-креативни деца с по-добре развити социални умения.
Според американските психолози децата в Монтесори училищата се справят много по-добре от връстниците си, които са обучавани по традиционния начин, в редица направления.
Монтесори учениците на пет годишна възраст са по-добре подготвени по четене и математика, а дванадесет годишните пишат „значително по-креативни“ есета, като използват изречения с по-сложни конструкции.
Едни от най-големите различия се наблюдават в сферата на социалните умения и поведението.
Монтесори учениците демонстрират по-силно развито чувство за „справедливост и честност“, общуват по един „емоционално по-позитивен“ начин и е по-малко вероятно да участват в „груба игра“ по време на междучасията. Тази училищна система е създадена от Мария Монтесори в самото начало на миналия век с цел да се образоват бедните деца в родната й Италия. В САЩ съществуват повече от 5000 Монтесори училища, а във Великобритания те са около 600, като тук те са предимно частни. Методът не подкрепя традиционните средства за измерване на постиженията, които се базират изцяло на състезателния принцип, като оценяване и тестове, а вместо това набляга на индивидуалния напредък и развитие на всяко дете. Деца на различна възраст учат в една класна стая и са насърчавани да си сътрудничат и да си помагат. Използват се специални образователни материали, за да се задържи интереса на децата и се обръща специално внимание на „практическите умения от ежедневието“. Изследователите, които публикуват своите открития в списание „Наука“, сравняват деца на възраст от три до дванадесет години в Монтесори училище в Милуоки с техни връстници от други училища в същия регион.
Родителите печелят места за децата си в неназовано Монтесори училище като участват в „лотария“, организирана от местният департамент по образованието. Всички родители на ученици в училищата, включени в проучването, имат сходни годишни доходи от $20000 до $50000. Децата са подложени на тестове за установяване на  умствените и академичните им възможности, и социалните и поведенческите им умения.
Анджелин Лилард от университета във Вирджиния, която е съавтор на проучването казва, че „Открихме, че Монтесори учениците се спраят значително по-добре според тези тестове и в двете възрастови групи. Особено силно впечатление прави положителния социален ефект на Монтесори образованието. Обикновено домашната обстановка оказва най-силно въздействие в тази сфера.“ Пет годишните деца от началното училище са не само по-добре подготвени по четене, писане и смятане в началния етап, но и също така имат по-високи резултати на тестовете за „изпълнителната функция“. Това е способността да се адаптираш към променящи се и сложни проблеми и се смята за индикатор за продължаване на образованието и успех в живота.

Въпреки че Монтесори учениците не правят редовно тестове и не са оценявани, те се справят също толкова добре на изпитите по правопис, пунктуация и граматика като връстниците им обучавани по традиционния метод. Според учените по-големите Монтесори ученици са по-склонни да изберат „положителни отговори“ при справяне в неприятни социални ситуации. Те също така демонстрират „по-силно чувство за общност“ в училище. Учените стигат до заключението, че: „Монтесори образованието има положителен ефект върху социалните умения и академични постижения, като резултатите са същите или по-добри от тези на учениците от другите видове училища.“

Д-р Лилард възнамерява да продължи изследването като проследи развитието на учениците от двете групи за по-дълъг период от време. Тя също така се надява да повтори проучването в други Монтесори и традиционни училища и да оцени специфични Монтесори техники. Методът Монтесори има и своите критици. Някои родители определят обстановката в класната стая като „твърде свободна“, докато други поставят под съмнение приоритетите на преподаването по метода Монтесори или фактът, че обикновено децата нямат възложена домашна работа. Във Великобритания правителството финансира съвместен проект с Асоциацията на Монтесори училищата, за въвеждането на този метод на преподаване в едно държавно начално училище за първи път. Целта е да се повиши нивото в началното училище „Гортън Маунт“ в Манчестър, в което се обучават 350 ученика. През последните шест години в училището, в което се говорят 36 различни езика и 71% от децата имат право на безплатен обяд, са се сменили седем главни учители, а училището е под наблюдение.

https://amshq.org/Publications-and-Research/Research-Library/Position-an...

Материала преведе и подготви: Магдалена Панова,
СДК “Монтесори философия в съвременното общество”
ФНПП, СУ “Св. Климент Охридски”



Research shows benefits of Montessori education. The Guardian. 29 September 2006

https://www.theguardian.com/education/2006/sep/29/schools.uk


Материала преведе и подготви: Магдалена Панова
СДК “Монтесори философия в съвременното общество”
ФНПП, СУ “Св. Климент Охридски”



Assosiation Montessoi Internationale, Montessori reserch

http://ami-global.org/research



2. Интервенции, подкрепящи изпълнителните функции в развитието на децата между 4 и 12 години, Адел Даймънд и Катлийн Лий


"За да бъдеш успешен, е нужна креативност, гъвкавост, самоконтрол и дисциплина. В основата на тези умения са изпълнителните функции, включително умението за умствено разиграване на идеи, даването на обмислен, а не на импулсивен отговор, както и запазването на концентрацията. Използват се разнообразни дейности, за да се подобрят изпълнителните функции на децата: компютърно обучение, некомпютъризирани игри, аеробика, бойни изкуства, йога, медитация и учебни програми. Всички успешни програми включват повторния и прогресивно увеличават изисканията към изпълнителните функции. Децата с по-слаби изпълнителни функции са най- облагодетелствани от тези дейности; по този начин едно ранно обучение за развиване на изпълнителните функции може да помогне за преодоляването на едни бъдещи различия в постиженията. За да се подобрят изпълнителните функции, може би не е най-ефективно да се фокусираме изцяло върху тях, добре ще е да обърнем внимание на емоционалното и социалното развитие (както прави учебната програма, която подобрава изпълнителните функции) и физическото развитие (видно от положителния ефект от аеробиката, бойните изкуства и йогата).

Монтесори програмата не споменава ИФ (изпълнителните функции), но това, което Монтесори има предвид под “нормализация”, включва притежаването на добри ИФ. Нормализацията е придвижването от хаоса, импулсивността и невниманието към самодисциплината, самостоятелността, реда и спокойствието. В Монтесори класните стаи от материалите има само по един брой, така децата се научават да се изчакват, за да работят с него. Някои Монтесори занимания са в същността си ходеща медитация.”

Също както при програмата “Средства” (Tools of the Mind), учителят внимателно наблюдава всяко дете (когато детето е готово за ново предизвикателство, учителят е насреща, за да му предложи такова), а груповите дейности са по-редки, ученето е чрез собствения практически опит, често с две и повече деца, работещи заедно. В “Средства” децата се редуват като се инструктират и проверяват работата едно на друго. Смесено възрастовото обучение се наблюдава в смесените Монтесори групи на 3-годишните. Подобно обучение между деца многократно се е доказало като продуктивно - често постига в пъти по-добри резултати от случаите, в които инструкциите се задават от учителя.


3. Rathunde, K. (2003) – Сравнение между Монтесори и традиционните средни училища: мотивация, качество и обществен контекст

С помощта на изследователя Михали Чикзентмихалий, д-р Ратунд сравнява в проучването си опита и възприятията на ученици от средните училища в традиционни и Монтесори училищни системи, използвайки Метода за изследване на опита (МИО)

Монтесори учениците се представят значителни по-добре в академичната работа, отколкото традиционните ученици. В допълнение Монтесори учениците възприемат училищата си като много по-позитивно място за научаване, с повече възможности за активно (вместо пасивно) учене.

4. Скорошно емпирично проучване на Монтесори  образованието в Германия

В бр. 2 на “Комуникации” от 2008 г. Харалд Лудвиг описва “Скорошно емпирично проучване на Монтесори образованието в Германия”. Той обяснява, че “емпиричните учения за концепции за ново образование имат дълга традиция. Ще бъде погрешно да смятаме, че подобни изследвания са единствено резултат от емпиричните образователни и преподавателски проучвания, преобладаващи в германската образователна наука през последните години. И въпреки, че по-стари изследвания не биха могли в цялост да отговорят на днешните стандарти на емпиричните проучвания, не би трябвало просто да пренебрегваме познанието, придобито от тези студии. Освен това, от научна теоретична гледна точка, те биха могли да служат като критичен коректив на днешните едностранчиви проучвателни методи.”

(...)”Днес в Германия се срещат множество емпирични проучвания за Монтесори образованието, като всички са с различно качество. Кратко впечатление може да се събере от прегледа на литературата, посветена на емпиричните проучвания в германоезичните страни, включени в приложението. И докато този преглед не претендира да бъде изчерпателен, всеки, който търси резюмирани по-стари, но все още актуални емпирични студии върху Монтесори образованието в Германия, би могъл да разгледа статията на Рейнард Фишър, публикувана през 1999 г.


5. Оптимални резултати от развитието: социалните, моралните, когнитивните и емоционалните измерения на Монтесори образованието, Анет М. Хейнс, Кей Бейкър и Дейвид Кан

В серия от статии (включително новата на Анет М. Хейнс, директор проучвания в Северноамериканската асоциация на Монтесори учителите - СААМУ) се представят най-добрите резултати от Монтесори образованието в ранното детство, в началното училище и в юношеството. Според Хейнс “има възможност за продължаващо образование, което по естествен път съпровожда развититето на детето от рождението му до превръщането му във възрастен. Надеждата е, че очертаването на този път между трите изразени етапа на развитие ще даде възможност на обучителите да погледнат на учениците и училищата от нова перспектива.”

Източници: Журнал на СААМУ
Visit NAMTA's website for additional research studies and resources.
OutcomesNAMTA.pdf


6. Резултати на учениците в Монтесори програми: продължаващо проучване на опита в обществените училища в Милуоки

“Това проучване подкрепя хипотезата, че Монтесори образованието има положителен дългосрочен ефект. В допълнение то дава положителен отговор на въпроса дали Монтесори учениците ще имат успех в традиционните училища.”

“Много важно откритие на това проучване е връзката между Монтесори образованието и по-доброто представяне по математика и наука съгласно оценъчните скали на Уисконсин. Накратко, децата, които са се обучавали по Монтесори програма от приблизително 3-годишна възраст до 11 години отбелязват значително по-високи резултати в стандартизираните тестове по математика и наука в средните училища.


7. Монтесори образованието предоставя по-добри резултати от традиционните методи

Едно проучване, сравняващо резултатите на деца от общинско Монтесори училище с тези на деца, които посещават традиционни училища, показва, че Монтесори образованието помага на децата да развият по-добри социални и академични умения.

Това проучване е публикувано на 29 септември 2006 г. в списание Science.


8. Оценка на Тайландските Монтесори публични училища

Тайландските Монтесори публични училища  са оценени през 2010 г., като резултатите са посочени по-долу.

Вътрешното проучване на качеството е наблюдавано от тайландската Агенция за образователни услуги към Комисията по образованието.

Следва скорошен доклад от проучване, извършено през първия семестър на академичната 2010 година в областта Кон Каен 3, обхващащо 600 деца от детски градини на възраст 5 години: 300 деца се обучават чрез Монтесори подход, а другите 300 по програмата на 6-те групи (традиционни техники на обучение).

Когато се извършило препитване съгласно тест за основните академични и национални стандарти, резултатите за основните и интелектуалните умения били следните:

Таблица 1: Общи умения да избират правилния образ, свързан с количества, числа, поредици, ред, контраст, форми, вкус, миризма и логическо мислене: 78,6% от Монтесори децата отбелязват 13-15 точки (б. пр. това е максимално отбелязаният резултат) .

Таблица 2: Резултатите за езиково развитие показват, че Монтесори децата могат да изписват правилно имената на предметите на картинките като 78,3 % имали висок резултат - 7-8 думи, и всички деца можели да пишат. В сравнение, децата по традиционната система (6 групи) отбелязали по 1-2 думи (40,3%), а 33 деца не можели да пишат изобщо (11%).

Проучването заключило, че като цяло интелектуално и речево децата, обучавани по Монтесори програма, проявяват значително по-усъвършенствани умения в сравнение с децата, които се обучават по системата на 6-те групи.


9. Училище Алфред Дж. Занети Спрингфилт, Масачузец

До 1999 г. училището отбелязвало ниски резултати на тестовете, висок процент отсъствия и текучество на учениците от почти 50% годишно. Преминават към Монтесори обучение. “Оценката на всички възрасти до най-малката в класните стаи, показва успех”. Процентът на текучество в момента е 5%.

Източник: Публичното училище залага бъдещето си на Монтесори, New York Times, 2 February 2005
Source: Public School Stakes Its Future on the Montessori Way, New York Times, 2 February 2005


10. Училища Лумин

Предлага класни стаи, акредитирани по програмата Монтесори за деца от 15 месеца до трети клас в 3 кампуса в Далас.

78% испаноговорящи, 3% афро-американци, 16% англосаксонци и 3% други етноси

72% от семейства с ниски доходи

52% учат английски като втори език

В квартали с ниска степен на успеваемост в образованието, 95% от третокласниците завършват средното си образование; 89% от тях продължават в колеж.

През 2011 г. Училище Лумин получава националната награда на ААП (Американската асоциация на психолозите) за постижения в образованието за оказване на благотворна подкрепа за емоционалното  развитие на децата.

През 2013 г., Училище Лумин е признато на национално ниво като един от четирите Модела за подражание от Водещото Mонтесори общество.

През 2014 г. Южният методистки университет награждава Училище Лумин  с наградата Симонс Луминари за 2014 г.

Източник: LuminEducation.org


11. Рийд, М - Сравнение на разбирането от Монтесори и не-Монтесори учениците в началното училище за стойността на цифрите, в зависимост от позицията им

Математическо проучване

Монтесори ученците всеки път надминават в постиженията си не-Монтесори учениците при изпълнението на “задачи от концептуално естество, като резултатите им са на същото ниво или леко по-добри при броенето и символните задачи”.


12. Ванс, Т.Л.(2003) - Изследване на връзката между предучилищния опит и придобиването на фонетични умения в градината

Сравнение между четири ранно-обазователни среди

Учениците, обучаващи се по Монтесори програми, надминава всички във всеки един от тестовете, целящи да оценят развитието на грамотността и фонетичните познания

Дисертация, Университет Джордж Мейсън


13. Харис, Е.М. (2004) Оценка на реорганизацията на Основно училище Нортборо в окръг Палм Бийч, Флорида, десетгодишно наблюдение

Следва кратко резюме на единадесетгодишно проучване на едно училище и обрата, който е настъпил след въвеждане на Монтесори системата:
Това изследване се съсредоточава върху основно училище в риск и продължава от 1992 г. до  2002 година.
Етническото разнообразие в училище било както следва: 86% афро-американци, 12% испаноговорящи и 2% смесена или бяла раса (98% обядват в училище по програма за училищно хранене)
Общността се спира на специализираната училищна Монтесори програма и  решава да използва програма за грамотност (Reading Recovery) и участие на родителите в процеса.
Постиженията по математика се повишили от 28% на 52% успеваемост
Участието на родителите се утроило по интензитет
Училищната общност станала по-разнообразна
91% от всички шестгодишни можели да четат на нивото, необходимо за преминаване по-горен клас или по-добре

Dissertation, Union Institute and University


14. Чизнал, Н. и Майер, М. (2007)  - Монтесори математика в ранното детско образование

Проучването има за предмет развитието на математическото възприятие у децата в предучилищна възраст и дава основание да се заключи, че Монтесори има положителен ефект върху познанията на децата за числата.

Монтесори учениците показват значително по-високи постижения при броенето назад на поредни числа (предшественик на функцията изваждане), начални познания по събиране и изваждане, както и познаване на идеята за стойността на цифрите спрямо позицията им.
Налице са данни, че системата Монтесори предлага повече възмоности за децата да развият по-добри умения и представи в ранното си детство.
Също така има индикации, че Монтесори влияе благоприятно върху ученици от райони с по-нисък социално-икономически статус.

Curriculum Matters 3, 6-28.


15. Лилард, А. и Елс-Куест, Н. (2006) - Оценка на Монтесори образованието (Наука 313)

Проучване, сравняващо резултатите на деца, обучаващи се в американско общинско училище Монтесори, и тези на деца, които посещават традиционни училища, показва, че Монтесори образованието предоставя на децата възможност да развият по-добри социални и академични умения.

Проучването на Анджелин Лилард, професор по психология от Университета във Вирджиния и Никол Елс-Куест, дипломиран студент по психология от Уисконския университет, е публикувано не 29 септември 2006 г.  в брой на списание “Наука”.

Следва резюме на резултатите от прочването, публикувани в Тhe Times (London) September 29, 2006

Откъс от статията на Александра Френ:

Ученици, които учат със собствено темпо в Монтесори училищата имат предимство пред други, посещаващи традиционни училища.
На 5-годишна възраст, децата в Монтесори училищата се справят по-добре в разпознаването на основни думи и математиката и е много по-вероятно да играят и сътрудничат с други деца. До навършване на 12 години те са по-креативни и по-способни да разрешават социални проблеми.
Резултатите от изследването, касаещо 112 деца от Милуоки, Уисконсин, са публикувани в списание “Наука” от Анджелин Лилард, професор по психология от Университета във Вирджиния. Петдесет и девет от всички деца посещавали Монтесори училище, а контролната група от 53 деца учели в традиционни училища в същия район.
Академичните постижения на децата по Монтесори системата са също толкова добри или по-добри от тези на децата от традиционните училища, но първите са много по-успешни в справянето си в общността.”
Измежду 5-годишните Монтесори учениите не само показали по-добри резултати по математика и английски език, но и имали много по-добре развити способности да се поставят на мястото на другия, отбелязали по-високи резултати в “изпълнителната функция”, която представлява способността да се адаптират при променящи се и сложни проблеми.
До навършване на 12 години разликите в академичните постижения вече са по-слабо изразени. Монтесои децата, обаче, създават по-творчески есета, избират повече позитивни начини за справяне със социални дилеми и имат по-добро чувство за общност в училище.

http://www.public-montessori.org/sites/$new_url/files/resources/Lillard_science_article_9_29_2006.pdf


Montessori Foundation, USA  
Research http://www.montessori.org/research

Фондация Монтесори, САЩ

16. Донабела, М.А.и Рул, А.К. “Четирима седмокласнии, които се квалифицират за академично подпомагане, участват в математическо обучение за многочислово умножение с Монтесори табло за умножение” – ОБУЧЕНИЕ на изключителни деца плюс

В тази статия се описва положителното влияние на Монтесори материалите върху четирима седмокласници, които са получили нисък резултат на стандартизираниия математически тест. Статията  накратко запознава читателя с Монтесори подхода към ученето, прави преглед на Монтесори математиката и обяснява ролята на таблото за умножение и свързаните с него действия. Представени са и резултати преди и след теста на четиримата ученика, които свидетелстват, че децата са подобрили представата си са за умножението. Резултати от проучване за отношението на учениците към дейността показват, че те са изпитвали удоволствие от работата, придобили са знания и увереност в решаването на задачи с умножение.

http://www.public-montessori.org/sites/$new_url/files/resources/Donabella_7th%20Grade%20Students%20Using%20Montessori%20Checkerboard.pdf

17. Източен Далас – общински училища: Монтесори резултати

В системата на  общинските училища в Източен Далас функционират две училища, които обслужват етнически и културно разнородни групи от предимно икономически слаби семейства. В продължение на повече от 30 години в тези училища се използва Монтесори подхода в обучението, и резултатите са, че всички деца, независимо от етноса и доходите на семейството си, могат да успеят в училище, при условие, че започнат от малки и родителите са приобщени в процеса. В район, в който процентът на отпадане от гимназията е над 50%, 94% от децата, които посещават Монтесори училищата завършват средното си образование, а от тях 88% отиват в колеж. Десетгодишно проучване на оценките от стандартизираните тестове показва, че средните резултати на учениците са в 34-те процента на най-високи постижения на национално ниво в областите четене и математика. Независимо, че много от тези деца започват училище, без дори да говорят английски, 100% от тях вече знаят езика отлично към завършването на 3 клас.

18. Лилард, А.К. “Развитие на децата в предучилищна възраст при класическа Монтесори програма, допълваща Монтесори и традиционните програми” Списание “Училищна психология”

Анджелин Лилард проучва влиянието на прецизното прилагане на Монтесори системата. Тя заключила, че децата в класовете, където Монтесори се прилага в пълнота, в сравнение с училищата с по-слабо следване на Монтесори или пък в традиционните класни стаи,  децата показали значително по-високи училищни постижения в областите изпълнителни функции, четене, математика, речников запас и разрешаване на проблеми.

http://www.public-montessori.org/sites/$new_url/files/resources/Lillard%20%282012%29.pdf


19. Лилард, А.К. “Монтесори: Науката зад гения”

Lillard, A.S., Montessori: The Science Behind the Genius, New York: Oxford UP, 2005.

Изчерпателно разглеждане на научната литература, която показва как съвременните проучвания доказват наблюденията на д-р Монтесори за това как децата учат, в частност по отношение на движението и познавателния процес, за вредния ефект от външните награди и благотворния ефект на реда в обкръжаващата среда, за академичните и емоционални ползи от свободата на избор.

http://www.montessori-science.org/montessori_science_genius.htm


Свързани проучвания

Интервенции, подпомагащи развитието на изпълнителната функция при децата между 4 и 12 години

http://www.public-montessori.org/sites/$new_url/files/resources/Diamond_science_interventions_%202011.pdf

"За да бъдеш успешен, е нужна креативност, гъвкавост, самоконтрол и дисциплина. В основата на тези умения са изпълнителните функции, включително умението за умствено разиграване на идеи, даването на обмислен, а не на импулсивен отговор, както и запазването на концентрацията.

Това проучване сравнява различни резултати от разнообразни дейности и програми, които доказано подобряват изпълнителните функции на децата: включително компютърно обучение, некомпютъризирани игри, аеробика, бойни изкуства, практики по медитация и учебни програми, включително Монтесори образование. В сравнение с основните програми и допълнителните дейности, подходът на Монтесори отговаря на повече критерии за развитие на изпълнителната функция, що се касае за по-разширена възрастова група.


“Доказателствена база за подобряване на училищните резултати чрез обръщане на внимание на детето като цяло и чрез ангажиране с уменията и отношенията, не просто със съдържанието”

Д-р Адел Даймънд, професор по когнитивна невронаука в Университета в Британска Колумбия, е един от водещите световни изследователи в сферата на развитието на познавателната функция и поддръжник на Монтесори образованието. В тази статия тя обсъжда ефективните стратегии за постигане на по-добри академични резултати и съветва:”Програми, които се интересуват от детето като цяло (познавателни, емоционални, социални и физически нужди) са най- успешни при подобряването на всеки отделен аспект. Например, ако искате да помогнете на детето да развие  добри академични постижения, не бихте постигнали най-добрите резултати, ако само се фокусирате върху академичното представяне (въпреки, че на пръв поглед точно това изглежда печелившата стратегия); точно обратното - най-ефикасната и ефективна стратегия за напредък в академичните постижения е да се задоволяват социалните, емоционалните и физическите потребности на детето.


Материалът преведе и подготви: Живка Георгиева
СДК “Монтесори философия в съвременното общество”
ФНПП, СУ “Св. Климент Охридски”